Време е да ви споделя един интересен поглед върху три полярности и духовни сили, които влияят на човечеството според философията на Рудолф Щайнер. Важно е да отбележим тази тема в контекста на съвременното технологично развитие на света и да сме наясно с полярните влияния на двете противовесни “тъмни” духовни полярности и избягването на техните крайности. Можем да използваме двата аспекта на “тъмните духове” в наша полза и да ги уравновесим в средата. Христос е вид обединяване на тези две полярности и интеграцията им в полза на човечеството.
Уникална перспектива, която Щайнер дава за фигурите на Луцифер и Ариман, ни въвежда в сложните идеи за духовното развитие на човечеството. Неговата философия се фокусира върху баланса между различните сили и влияния на тези духове. Дава ни насоки как да разпознаем влиянията им и да ги разграничим, че да използваме техните сили само за градивни цели и прогреса на човечеството като цяло.
Луцифер според Щайнер:
Луцифер олицетворява свободната воля, импулса за духовно развитие и даването на окултното / езотеричното знание на човек. Разбира се тези знания са нож с две остриета в зависимост от това как биват използвани. Дали за лични материални успехи или за духовно израстване, канализирано в полза на човечеството. Луциферовия импулс дава вдъхновение да изследваме живота отвъд физичните и материални закони и ни вдъхва смелост да изразим личната си индивидуалност и креативност.
В негативен аспект, успеха с окултните знания и прилагането им, може да доведе до горделивост, отхвърляне на материалното, вяра единствено в личната истина и да засили духовния елитизъм. Освен това чувството за безгранична свобода и това че сме създадетели на реалността си, може да ни накара да си помислим, че сме богове, отделени от божествения ред, да засили хаоса, както и към неконтролирано отдаване на страсти и импулси. Отричане от технологичния напредък, омраза или отбягване на технологията. Можем да забележим Луциферианската крайна изява в силно поляризираните New Age-ари, които са радикално крайни към технологията, отхвърлят я, активно се борят срещу нея или я отбягват, окривайки се по гори и планини.
Ариман според Щайнер :
Ариман действа обратно на Луцифер, той отрича духовното и окултното и насочва, човек към опование единствено в науката и вярата, че този живот е единствения, няма бог, няма прераждане, няма душа. Ариман подсилва стремежа към материален напредък, развитие на технологиите и тласка човека към така наречения трансхуманизъм, който вече набира изключително бързи темпове. Щайнер предвижда скорощната инкарнация на Ариман на земята и споменава, че идеята на Ариманичните духове е да се въплатят в технологията и роботите. Духа да се сгъсти и влезе в токово проводимите устройства и манифестацията на тези “Демонични” сили да се прояви чрез изкуствения интелект и машините. В положителното си влияние Аримановите духове тласкат хората към материален напредък и развитие на технологиите, установяването на ред и правила в света, колективни норми и задължения. Йерархия и структура, научен напредък и тн. В негативното си проявление, Аримановите духове подтикват човека към отчуждение от природатата и духовното, водят до киборгизиране, глобално единно управление, следене и контрол, чрез технологиите и тотално глобално оеднаквяване и хомогенизиране на обществото така че индивидуалната личност да бъде туширана и контролирана така че да не излиза извън нормата. Крайния Ариманизъм, може да бъде наблюдаван в хората, които вярват единствено и само на науката и видимия и измерим свят. Те отхвърлят абсолютно всичко духовно като го усмиват и отричат.
Всяка от една крайностите на Луцифер и Ариман, водят до регрес и поляризация, но използвани по балансиран и осъзнат начин, качествата им могат да бъдат съчетани градивно в едно синхронично обединено съгласие в полза на човечеството. Изхода не е битка между едното или другото, а умереното им комбиниране. Този баланс се изразява в средната точка- Христос. Това триединство може да бъде сравнено и асоциирано с много други триединства и дава храна за размисъл.
В антропософията, Христос се разглежда като централна фигура, която балансира двата полярни аспекта - Луцифер и Ариман.
Щайнер твърди, че Христос въплъщава средната точка, която съчетава свободата и вдъхновението на Луцифер с практичността и структурата на Ариман, без да позволява крайностите на всяка сила да доминират. Така Христос се възприема като духовен мост, който води към по-висша хармония и цялостност. Тази концепция цели да подчертае важността на баланса между духовността и материалността, между индивидуалната свобода и социалната отговорност, между вътрешния свят на човека и външната реалност.
Това разбира се е много кратко и повърхностно обяснение на тази много дълбока тема. Ще сложа линкове към клипове, които обясняват в дълбочина посочените тематики.
Opmerkingen